29 мая 2006 г., 16:57

Разделени

118 0 6
Над град, потънал в мъгла,
часовникът донася ни нощта.
Вятърът разклаща клоните голи
на високите стряскащи тополи.

Вървя из града просто така -
облива ме с нежност малката луна,
мостът чака своя постетител,
а реката се бунтува за едничкия си зрител.

Въпроси много изливат се в реката,
потъват бавно в студената вода
и очакват в дълбините светлината,
която ще разкрие тайната на любовта.

На кея изпраща ме мъглата,
плъзнала в нашето градче, 
потънали в шума, мостът и реката
Животът продължава да тече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Кинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии