lion (Людмил) lion (Людмил)
27
May 9, 2006, 1:10 AM

Раздяла

  Poetry
140 0 14
От небето тази нощ потече кръв,
луната стана мораво-червена,
на своя трон седеше Бог,
а там умираше една Вселена.

От небето тази нощ потече кръв,
душата стене и боли ме,
кръвта превърнала се в локви кал,
погреба страсти и обиди.

От небето тази нощ потече кръв...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • rozary (Радинела Халачева)
    rozary (Радинела Халачева)
    Браво! Хареса ми!6
  • dolly (Доли)
    dolly (Доли)
    Наистина е силно! Но след "погребване на страсти и обиди", аз като един непоправим оптимист, се надявам, че мрачните чувства ще се разсеят. (6)
  • Белоснежка (Гергана Шутева)
    Белоснежка (Гергана Шутева)
    Да, чувствата наистина са мрачни, но именно тези чувства придават на стихотворението силен емоционален заряд и го правят въздействащо! Поздрав! И повече слънчеви усмивки!
  • mili_bg (Милена Христова)
    mili_bg (Милена Христова)
    Хареса ми!Поздрав!
  • Patricia555 (Патрисия)
    Patricia555 (Патрисия)
    Много ми хареса!