9 мая 2006 г., 01:10

Раздяла

138 0 14
От небето тази нощ потече кръв,
луната стана мораво-червена,
на своя трон седеше Бог,
а там умираше една Вселена.

От небето тази нощ потече кръв,
душата стене и боли ме,
кръвта превърнала се в локви кал,
погреба страсти и обиди.

От небето тази нощ потече кръв...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Хареса ми!6
  • Наистина е силно! Но след "погребване на страсти и обиди", аз като един непоправим оптимист, се надявам, че мрачните чувства ще се разсеят. (6)
  • Да, чувствата наистина са мрачни, но именно тези чувства придават на стихотворението силен емоционален заряд и го правят въздействащо! Поздрав! И повече слънчеви усмивки!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Много ми хареса!