Разлиствам дневниците...

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                                Разлиствам дневниците.. Кой ли

                                ще ги докосне с бели ръкавици?

                                И както ангел светъл ще се вчита,

                                ще мисли дълго...Ще разлиства.

                                Накрая ще прости.

                                Не ще и ги погледнат...Хлябът,

                                ще ги разлисти бързичко, като чиновник.

                                Ще ме напсува...После със молива

                                ще сложи резолюция... И толкова !

                                Децата ми ще ги нахвърлят в пликове,

                                ония, дето ги раздават без пари във супера.

                                И в някой ден, разравяйки боклуците,

                                мангалинът ще бъде благодарен.

                                Поне за някакво шише ракия,

                                надявам се,  ще струват мойте дневници!

............

                                 Да бяха само папките, тефтерите...

                                 На куката, клошарят ще набучи

                                 / оная кука- кривата, ръждивата /

                                 43 от моите години.

                                                           ...........

                             А в този циганин, откривам своят брат.

                            Единствен почитател и естет, ценител.

                            Пропуснах да му кажа:

                            - Мой духовен брат!

                            И както съм го мразел, него и количката,

                            препълнена с бутилки и картони, смрад,

                            и псетата изплезени край кофите,

                            готови да те хапят за парченце хляб...

                            Оказа се, че той, и мургавата циганка,

                            довечера, със стадото  деца,

                            от дневниците, стихове, романите,

                            ще бъдат истински доволни...

                            Дори ще бъдат пияни от възторзите,

                            на някой стих, превърнат във грамаж

                            и част от няколко кила хартия.

                                                            ............

                              Но нека е така!...Не виждам драмите!

                              Ще ме изтрие гумата на времето.

                              И мен, и теб...Кому са нужни дрипите,

                              червените ни връзки и медалите ?... 

                                                              .............

                           Защото, всъщност сме излишни...

                           И тези вкиснати истории- трагедии

                           на проваления ни някакъв живот,

                           безкрайните ни блудства и компромиси

                           не са потребни никому и както нас

                           ще бъдат приютени във боклука...

                           Отгоре слънцето е спряло

                           и само плаче есенно капчука

                           над цялото ми поколение.

                           Не знам дали усещате,  но няма въздух.

                           И като уплашен плъх, по-точно мишка,

                           се стрелка

                           на всеки дребната душица

                           от ъгъл в ъгъл и цвърчи и съска...

                           Гнездо на пепелянка.

    .............

                             Не станах по-добър. Не станах нищо.

                             Сега съм стигнал две кутии.

                             Цигарите ме давят сутрин.

                             Денят ме трови непрестанно.

                                                       ...............

                                Дано да пощадят, поне тефтерите...

                                Изписани със стихове...Във тях душата ми

                                все още плаче, есенните залези

                                отронват звън...Една камбана

                                вещае благост, плаха нежност...

                                И има много обич...Искал съм,

                                да ви науча да обичате красиво.

                                Живях така, грешах, но беше хубаво.

                                Защото на мангалинът  бутилката

                                е всъщност пълна с мойто минало.

                                А няма бъдеще, което

                                да има смисъл да се сбъдне,

                                ако в него Бог го няма.

                                И нужно е красиво

                                да живеете, деца...

            ...............

                                 Ще  бъде ден...Ще дойде пролет чиста

                                 и ще завали отгоре. Сребърните капки

                                 ще забълбукат весело по локвите,

                                 където малкото дете ще цапа босо...