Реалност
Стоя сама..и гледам в тъмното
и мъча се да зърна светлина
като мечта несбъдната
и неизплакана сълза...
Опитвам се през прага да пристъпя,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
но нещо сякаш дърпа ме назад,
ръцете ми не искат да помръднат,
нозете ми не искат да вървят..
Минават пред очите ми на лента
безбройните щастливи дни –
красив младеж...девойка бледна,
но огънят в очите им гори!
Отново смях и глъч огласят
стените на мъничкия им дом
децата с обич тук отнасят
звездички в шепи..нов купон..
Аз пак съм тук и уморена
затварям се във своя свят,
посрещам болката стаена
но не поглеждам назад!
© Зл Павлова All rights reserved.
Поздравления!
