Ромоли
Ромоли тишина,
зад прозорците
нежно побрала
песента
на дъждовните капки -
речни мигове,
в пръстите тънки
на живот
начертан в незабрава.
Ромоли тишина,
като ласка
по извитата шия
на лебед,
който сутрин
разтвaря крила
и грациозно
привежда
към небето глава...
Ромоли
всяка стъпка,
с която
приближавам
бавно към теб
без да питам
колко много
навярно остават ...
Ромоли
медогласно
този звън
на камбана,
който
буди ме сутрин
и напомня
за времето спряло ...
Ромоли тишина,
като шепот
на гънки игриви,
върху
белия лист.
А на него ...
пиша с цветни пастели:
“Обичам те!”
© Йоанна All rights reserved.
