Sep 9, 2005, 8:20 PM

Самота

  Poetry
210 0 6
Ти - спътница в разплаканите нощи,
приятелка и вярна, и добра.
Във моя дом съжителка си още
и носиш страшно име - Самота.

И денем разтревожена и жалка,
поглеждам те със молещи очи,
но ти старице - бедна и фатална,
не искаш да си тръгнеш. И мълчиш!

Тръгни си Самота, върви далече,
забравила за мен и моя дом
и не търси в тефтерчето си вече
адреса ми и моя телефон.

Не се завръщай в мислите ми даже
и не протягай длан към моя ден.
И ако някой името ми каже,
не казвай, че живяла си при мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Дора All rights reserved.

Comments

Comments