9.09.2005 г., 20:20

Самота

209 0 6
Ти - спътница в разплаканите нощи,
приятелка и вярна, и добра.
Във моя дом съжителка си още
и носиш страшно име - Самота.

И денем разтревожена и жалка,
поглеждам те със молещи очи,
но ти старице - бедна и фатална,
не искаш да си тръгнеш. И мълчиш!

Тръгни си Самота, върви далече,
забравила за мен и моя дом
и не търси в тефтерчето си вече
адреса ми и моя телефон.

Не се завръщай в мислите ми даже
и не протягай длан към моя ден.
И ако някой името ми каже,
не казвай, че живяла си при мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Дора Всички права запазени

Коментари

Коментари