Самота
Винаги ли е толкова трудно, когато намериш някой?
Някой като теб!
Някой, който подава ръката си за помощ
дори ти да не си искал!
Приятел, който винаги си търсел-
който чувстваш толкова истински, че те боли.
Но той е толкова далеч...
и разстоянието помежду ви е като дълбока бездна,
и колкото повече приближаваш,
толкова по-дълбоко потъваш в нея.
А той все още е от отсрещната страна...
Бързам, но пристъпвам плахо напред.
Всичко се разпада като разбито огледало
на малки стъкла под краката ми!
И не остана нищо, нямо спомен даже от моя остров.
Спаси ме! Но как?
Само ти знаеш това!
През разделящите ни километри, приятелю мой-
искам да плача за теб.
Искам да изкрещя -
Моля те, остани близо до мен -
с протегната приятелска ръка.
Бъди мой приятел до края на дните ми,
защото истинското приятелство никога не умира.
И няма значение колко трудно ще ми бъде
ще бъда до теб винаги, когато се нуждаеш от мен!
© Мария Илиева All rights reserved.
