Самота
Винаги ли е толкова трудно, когато намериш някой?
Някой като теб!
Някой, който подава ръката си за помощ
дори ти да не си искал!
Приятел, който винаги си търсел-
който чувстваш толкова истински, че те боли.
Но той е толкова далеч...
и разстоянието помежду ви е като дълбока бездна,
и колкото повече приближаваш,
толкова по-дълбоко потъваш в нея.
А той все още е от отсрещната страна...
Бързам, но пристъпвам плахо напред.
Всичко се разпада като разбито огледало
на малки стъкла под краката ми!
И не остана нищо, нямо спомен даже от моя остров.
Спаси ме! Но как?
Само ти знаеш това!
През разделящите ни километри, приятелю мой-
искам да плача за теб.
Искам да изкрещя -
Моля те, остани близо до мен -
с протегната приятелска ръка.
Бъди мой приятел до края на дните ми,
защото истинското приятелство никога не умира.
И няма значение колко трудно ще ми бъде
ще бъда до теб винаги, когато се нуждаеш от мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
