Jul 30, 2004, 11:19 PM

Самотна съм без теб

  Poetry
253 0 0
Сама съм в тази стая, отива си денят,
проскърцва самотата в моята душа.
Далечен вик дочувам, долавям празнота.
Проклинам тази стая! Защо съм пак сама???

Часовникът отмерва, брои напразно дни,
замина ти и вече си в моите мечти.
Но споменът за теб остана да тежи,
а сърцето ми от болка гори, гори!

Самотата ме тегли към ада суров,
няма вече радост, ни любов,
само празна стая, в която аз стоя,
стоя и бавно секундите броя.

Може за момента това да е добре,
може би след време животът сам ще спре.
Ще срещна скъп приятел, съдба ще споделя-
спокойно аз ще мога вечер да заспя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments