30 jul 2004, 23:19

Самотна съм без теб

  Poesía
254 0 0
Сама съм в тази стая, отива си денят,
проскърцва самотата в моята душа.
Далечен вик дочувам, долавям празнота.
Проклинам тази стая! Защо съм пак сама???

Часовникът отмерва, брои напразно дни,
замина ти и вече си в моите мечти.
Но споменът за теб остана да тежи,
а сърцето ми от болка гори, гори!

Самотата ме тегли към ада суров,
няма вече радост, ни любов,
само празна стая, в която аз стоя,
стоя и бавно секундите броя.

Може за момента това да е добре,
може би след време животът сам ще спре.
Ще срещна скъп приятел, съдба ще споделя-
спокойно аз ще мога вечер да заспя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios