Сбогуване
С краски пастелни синевата рисувам,
сойка прекрасна пропя в гората.
Хоризонта преливащ е огнено-кървав
със сълзите си поливам тревата.
Засвирва щурчето етюд много нежен,
минзухари изгряват като жълти слънца,
пеперуди прехвърчат в полет свободен
а кълвачът сърцето ми усърдно кълве.
Подухва полека хладния вятър...
прекърши се с тъжен стон клонче...
Аз дишам дълбоко потъвайки в спомена,
а в дробовете бавно коват се ножове.
Парцали дрипави се веят в душата,
гола и просеща безпътна се скитам.
Протягам ръка да докосна съдбата,
но ледени късчета само напипвам.
Святкат и удрят пламтящи светкавици!
Раздра се от тътен съдбовен небето!
Отправих взор зад завесата огнена
сълза се отрони и ми накваси сърцето.
Сбогувам се с тебе - свят красив и омаен,
просякината няма място в тоз чуден свят
политам с вятъра в танца безкраен...
прегръщам безплътна смъртта с благодат.
Прости ми, любов не довъзпята.
прости ми, живот не доизживян.
Прости ми, детенце от майка измамено.
Не галена, протягам аз длан...
© Мария Илиева All rights reserved.
)
