Сбогуване
С краски пастелни синевата рисувам,
сойка прекрасна пропя в гората.
Хоризонта преливащ е огнено-кървав
със сълзите си поливам тревата.
Засвирва щурчето етюд много нежен,
минзухари изгряват като жълти слънца,
пеперуди прехвърчат в полет свободен
а кълвачът сърцето ми усърдно кълве.
Подухва полека хладния вятър...
прекърши се с тъжен стон клонче...
Аз дишам дълбоко потъвайки в спомена,
а в дробовете бавно коват се ножове.
Парцали дрипави се веят в душата,
гола и просеща безпътна се скитам.
Протягам ръка да докосна съдбата,
но ледени късчета само напипвам.
Святкат и удрят пламтящи светкавици!
Раздра се от тътен съдбовен небето!
Отправих взор зад завесата огнена
сълза се отрони и ми накваси сърцето.
Сбогувам се с тебе - свят красив и омаен,
просякината няма място в тоз чуден свят
политам с вятъра в танца безкраен...
прегръщам безплътна смъртта с благодат.
Прости ми, любов не довъзпята.
прости ми, живот не доизживян.
Прости ми, детенце от майка измамено.
Не галена, протягам аз длан...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
)
