СЕЗОНИ
Пролет ефимерна, не съм,
като цвят разпъпил, нежен.
С аромат да те омая и от вятъра,
в посоки да се разхвърча.
Лято жарко, не съм,
като кадифен, сутрешен бриз.
Небрежно тялото ти да погаля,
и тръпнещо след мен да го оставя.
Есен меланхолична, не съм,
като художник с мека палитра.
Букет от чувства да ти подаря,
Спомен за девойка колоритна.
Зима сурова не съм
Като вихрушка бяла и нелепа
през душата ти да мина
и безсърдечно аз да те отмина.
Сезоните на преходност обричам,
те нетрайни са и нямат място в любовта.
Знай, твоя съм и те обичам!
И днес, и утре, до… смъртта!
© Здравка Бонева All rights reserved.
