Шепне дъждът....
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Шепне дъждът...
Като от къделя, мъглата
къса кълба по дървета.Там долу, реката
сякаш се крие под върби и сред пара
само белите патки мъдруват във нея.
Дреме селцето.
Край дуварите никого няма.
От двора куче лавва и спира.
И звънец се дочува, преживя някъде крава.
За вода се понесла една немощна баба.
Дишам дълбоко.
Мирише на земя и погача.
На дъжд и на есен, на нещо старо и здраво.
Бди, моля те Господи, над това българско село!
Аз съм мокър и чист, и усмихнат и нужен.
© Светослав Иванов All rights reserved.
