Щастлив съм, Господи...Благодаря Ти!
Щастлив съм, Господи...Благодаря Ти!
Усетих го внезапно, във метрото...
Когато се прибирах, пак-съсипан,
и гледах някъде безпътен.
...И всички гледаха безпътни.
В последните години-гледат тъжно,
и много празно...Пропаст във очите
е зейнала...Горките хора!
Тогава забелязах, че съм втренчил
очите си във две торби- картофи,целина.
Една жена, краката и –дебели са,
приличаха на посинели дънери.
Пристъпваше от крак на крак...Умората
извираше направо от душата и...
И някак я обикнах – със картофите,
изгубена в метрото, и в живота си...
Тогава се почувствах жив, и радостен.
Щастлив, че мога да обичам.
За което, благодарен съм Ти-Господи!
© Светослав Иванов All rights reserved.
