ще подсвирна, уж случайно, с вятъра...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Ще подсвирна, уж случайно, с вятъра.
Ще подритна дръзко шумата.
Тя ще ми отвърне в съскане
- ехото на жълти спомени.
Ще отчупя над главата клончето,
дръзнало със мен да бъде мило.
Дланите ще скрия в якето,
да не потреперат, сигурно от вятъра.
Ще направя най - широка крачка
/тази първата, последната…/
И ще тръгна по алеята.
Бягайки от твоя поглед.
© Светослав Иванов All rights reserved.
