Dec 9, 2003, 7:37 PM

Скръб

  Poetry
280 0 10
cigarendim

Скръб

Ти ми казваше, че ме обичаш,

Но истина ли бе това? –

Илюзия, ужасна драма.

Мъка след мъка, лъжа след лъжа.

Всички прекрасни мигове с тебе

Са тъмната част на безкрайна мозайка

Загадки, мистерии, несвършващи бездни,

Препълнени с мъка, скръб и тъга.

Няма любов, съществува омраза

На тази пропаднала адска земя.

Всичко красиво умира в забрава,

Обгърнато в тъмна, черна мъгла.

За радост и щастие тук място няма,

Господстват ненавист, измама, тъга.

Това е живота – страдалческа яма,

В която се вливат лъжа след лъжа!

 

 

P.S 1: Стихотворението ми бе изпратено от Марина © 03.2001 г.

P.S 2: Искам да благодаря на Петя за оказаната подкрепа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина All rights reserved.

Comments

Comments

  • И по темата за 2-ките- ето, аз съм този, който изписа / без злоба- за сведение на естетите!/, който пише една двойка- просто-оценка!
    Ако не съм прав-покайвам се!-само чакам аргументи
  • цитат:
    ..."Роди се гений. "
    ...В ред ли сте?
  • Поздравления!
    Не спирай да пишеш!
  • Роди се гений.
    Е добре де в горната оценка бях малко краен, но просто не мога да не се преклоня пред тези стихове.
  • Поклон пред теб -
    прекрасно Божие творение!
    Как написа това гениално стихотворение?
    Приеми скромното ми мнение и поезията във душата си не оставяй във забвение.