След толкова облаци, небето се изплака.
След толкова облаци, небето се изплака.
И стана чисто, въздухът е син, прозрачен.
...Прашец от дъжд, тревите са блестящи
погалени от слънчев лъч, протегнал длани,
сред клоните...Дърветата мълчат.
Тържествено и тихо.
И аз съм в храм, и всичко е красиво.
Задъхвам се от радост...И любов,
подобно звън небесен на камбани
ехти от всяка капчица...Обичам те Живот!
Усещам, как над мене- Бог
-усмихва се и благославя.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
09.06.2006 г.
© Светослав Иванов All rights reserved.
