СМЪРТТА НА ИКАР

Poetry

116 0 4

СМЪРТТА НА ИКАР

Уморих се да летя. Уморих се да мечтая.
Крилете ми безсилно драскат пътя
по който крачех... Забравих небесата
във които щях да скитам, да търся светлината
увиснала отгоре като птица.
Отпътувах далече... много далеч.
Не можете да ме стигнете. Да ме хванете.
Сега ви разглеждам и се усмихвам.
Мога и да ви се изплезя.
Когато поглъщах шепи със хапчета,
когато си рязах вените,
аз скъсах всички нишки към вас.
Има само още една крачка и ще бъда свободен.
... Остана още малко, една единствена крачка.
Студеният въздух ме прочиства и ме прави свободен
Върховете са близки и смешни,
просто купчина от камъни.
Не разбирам във какво съм се лъгал.
Всичко е толкова ясно и просто.
Просто трябва да запалиш една последна цигара,
да свалиш крилата си,
и да потеглиш стремглаво надолу.
Пияните кучета дълго ще облизват разбития череп.
Като пияна мръсница - Смъртта
допълзя до гърдите ми... много отдавна я чакам.
Усещам я как там пълзи, как изпълва моите вени.
Равнодушно запалвам цигара
и изпивам последната
глътка...
По-добре е така.
Да пресъхне пълната чаша.
Само миг преди това,
бих помолил Смъртта,
за секунда и още малко отсрочка.
Ще се надигна и ще се изплюя звучно на пода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

СМЪРТТА НА ИКАР

Comments

Comments