Снежинки
Снегът докосва топлите ми длани<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и се превръща в капчици надежда.
Студено е..а мислите ми сбрани
към твоя буен огън ме отвеждат.
Аз пак съм тук, застанала на прага
на твоята отворена врата,
не бих могла да те даря с награда,
че ме спаси от луда самота.
Вървя в нощта, косите ми са бели
от падащите пухкави снежинки,
но знайте, трудно бихте ми отнели
искрящите в очите светлинки.
© Зл Павлова All rights reserved.
