May 12, 2006, 9:37 PM

So sorry…

  Poetry
224 0 26
Сред аромата на разцъфнали бадеми,
аз чакам теб, ти чакаш мен.
Сълзите падат немощни, големи
и не е пролет в нас, а зимен ден.

И ако помълчим за миг безгласни,
може би ще я усетим как.
Ще спре да скита любовта прекрасна
и при нас ще се завърне пак.

И отново ще сме влюбени безкрайно,
в мига любов обаче, не във нас.
И чувствата са пълни, но нетрайни,
че търсим себе си, ти в мен, а в тебе аз...

Уж срещаме се, а се разминаваме
и искрени потъваме в заблудите.
И както търсим нежност нараняваме,
по кратки в нежността от пеперудите.

А може би се просто надценихме,
повярвахме, че да успеем можем.
Но другия, не... Себе си открихме
и страхът от това, по-силен се наложи.

И да се върнем, няма връщане обратно,
бяхме близо, но изпълнени със съмнение...
Запомни ме, как те исках непонятно,
но това остана ТАМ... за съжаление

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мойра All rights reserved.

Comments

Comments

  • "и както търсим нежност нараняваме" направо ме побиха тръпки,замислих се даже.прекрасно!!!
  • Уж срещаме се, а се разминаваме
    и искрени потъваме в заблудите.
    И както търсим нежност нараняваме,
    по кратки в нежността от пеперудите.
    Браво! 6
  • 'И да се върнем, няма връщане обратно,
    бяхме близо, но изпълнени със съмнение...
    Запомни ме, как те исках непонятно,
    но това остана ТАМ... за съжаление'

    НЕВЕРОЯТНО!Страшно ми хареса!
  • Прекрасно е! 6, 6 и пак 6
  • катебате, YcMuBkA, Gigito щастлива съм, че харесвате нещата ми...