12 may 2006, 21:37

So sorry…

  Poesía
226 0 26
Сред аромата на разцъфнали бадеми,
аз чакам теб, ти чакаш мен.
Сълзите падат немощни, големи
и не е пролет в нас, а зимен ден.

И ако помълчим за миг безгласни,
може би ще я усетим как.
Ще спре да скита любовта прекрасна
и при нас ще се завърне пак.

И отново ще сме влюбени безкрайно,
в мига любов обаче, не във нас.
И чувствата са пълни, но нетрайни,
че търсим себе си, ти в мен, а в тебе аз...

Уж срещаме се, а се разминаваме
и искрени потъваме в заблудите.
И както търсим нежност нараняваме,
по кратки в нежността от пеперудите.

А може би се просто надценихме,
повярвахме, че да успеем можем.
Но другия, не... Себе си открихме
и страхът от това, по-силен се наложи.

И да се върнем, няма връщане обратно,
бяхме близо, но изпълнени със съмнение...
Запомни ме, как те исках непонятно,
но това остана ТАМ... за съжаление

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мойра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "и както търсим нежност нараняваме" направо ме побиха тръпки,замислих се даже.прекрасно!!!
  • Уж срещаме се, а се разминаваме
    и искрени потъваме в заблудите.
    И както търсим нежност нараняваме,
    по кратки в нежността от пеперудите.
    Браво! 6
  • 'И да се върнем, няма връщане обратно,
    бяхме близо, но изпълнени със съмнение...
    Запомни ме, как те исках непонятно,
    но това остана ТАМ... за съжаление'

    НЕВЕРОЯТНО!Страшно ми хареса!
  • Прекрасно е! 6, 6 и пак 6
  • катебате, YcMuBkA, Gigito щастлива съм, че харесвате нещата ми...