Спомен

СПОМЕН

Седим си ние двама
със таз капризна дама
на пейка край морето
увиснало над нас небето.


Блъскат се вълни
в сивите скали
Слънцето с усмивка
те дарява със милувка.

За тези времена си спомням
в които бях и глух и ням
от твоята любов прекрасна
от твоята усмивка ясна.