Спомен
СПОМЕН
Седим си ние двама
със таз капризна дама
на пейка край морето
увиснало над нас небето.
Блъскат се вълни
в сивите скали
Слънцето с усмивка
те дарява със милувка.
За тези времена си спомням
в които бях и глух и ням
от твоята любов прекрасна
от твоята усмивка ясна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Кирчев Все права защищены
