Mar 20, 2006, 9:13 PM

Спомен

  Poetry
123 0 8

Една звезда спусна се от мрака,
една звезда парещо студена
звезда - откъснала се от небето
увяхнал лист на красиво цвете.
Страст и самота обзе ме
и превърна живота ми във блато
Мисълта за теб завзе ме
Усмивката ти по скъпа е от злато.
Сълзи и болка винаги ще има,
ала страх ме е щастлив да стана
ако ти заминеш надалеч
и да те обичам аз престана.
Ах този лист отронен
все още пада ли и пада,
Ех за мене споменът огромен
не ще докосне никога земята

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стелиян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • еее как няма да ми сложите 6 е .Знаете ли колко чувство съм вложил в това стихче макар и толкова кратко и безизразно :П все пак мерси ()
  • Харесва ми!
  • Много е яко. Разбира се, ввинаги може повече. Браво!
  • Сълзи и болка винаги ще има,
    ала страх ме е щастлив да стана
    ако ти заминеш надалеч
    и да те обичам аз престана
    Хей,момченце,горе главата!
    Колко любови има да срещнеш в живота си,знаеш ли?
    Колко има да пишеш за нея!Дерзай!
    Харесва ми
  • еее как няма да ми сложите 6 е .Знаете ли колко чувство съм вложил в това стихче макар и толкова кратко и безизразно :П все пак мерси ()