Спомен
Една звезда спусна се от мрака,
една звезда парещо студена
звезда - откъснала се от небето
увяхнал лист на красиво цвете.
Страст и самота обзе ме
и превърна живота ми във блато
Мисълта за теб завзе ме
Усмивката ти по скъпа е от злато.
Сълзи и болка винаги ще има,
ала страх ме е щастлив да стана
ако ти заминеш надалеч
и да те обичам аз престана.
Ах този лист отронен
все още пада ли и пада,
Ех за мене споменът огромен
не ще докосне никога земята
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стелиян Димитров Все права защищены
.Знаете ли колко чувство съм вложил в това стихче макар и толкова кратко и безизразно :П все пак мерси ()
