Спомени
Спъвам се в дим от спомени
Преоблечени като пореден кошмар
Капят от очите сълзи отронени
Натежавайки на осъждащ кантар
Вина горчива се просмуква
Обвивайки тялото в хлад
От гърдие ми тих вопъл изтръгва
Рисувайки нечовешкия ад
Крещейки из него се лутам
стъпките убиват разума в мен
В огледалата от лудост се бутам
И сам се хващам в робския плен
Бичувам се с ярост, но явно не стига
Вината все тъй ме държи
Дявола хилейски се ми намига
И лакомо за душата ръмжи
Пратих му я отдавна по пощата
Но май при тебе присигна тя
Хайде, върни си му сега стоката
Просто ТРЯБВА така
© Тони All rights reserved.
Това са ми първите стихове, ако могат да се нарекат така 
