VenY (Венцислава Симеонова) VenY (Венцислава Симеонова)
49
Mar 1, 2006, 11:16 AM

Среднощно

  Poetry
151 0 16
С теб се срещаме само насън.
И насън се обичаме само.
Но звездите угаснат ли вън,
пак осъмвам без твоето рамо.
Без смеха ти, без погледа ти.
И отново ми ставаш далечен.
И отново оставам без стих...
А животът съвсем не е вечен.
Всъщност даже животът е миг,
тъжен спомен за нещо приятно,
кратък вопъл, ридание, вик...

Искам днес да си върна обатно
всички вече отминали дни -
безвъзвратно изгубени, ничии.
Искам щом си отворя очите
с теб наяве да се обичаме...


Венцислава Симеонова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислава Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments