VenY (Венцислава Симеонова) VenY (Венцислава Симеонова)
49
1.03.2006 г., 11:16

Среднощно

152 0 16
С теб се срещаме само насън.
И насън се обичаме само.
Но звездите угаснат ли вън,
пак осъмвам без твоето рамо.
Без смеха ти, без погледа ти.
И отново ми ставаш далечен.
И отново оставам без стих...
А животът съвсем не е вечен.
Всъщност даже животът е миг,
тъжен спомен за нещо приятно,
кратък вопъл, ридание, вик...

Искам днес да си върна обатно
всички вече отминали дни -
безвъзвратно изгубени, ничии.
Искам щом си отворя очите
с теб наяве да се обичаме...


Венцислава Симеонова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари