taurus_d (Деян Панайотов) taurus_d (Деян Панайотов)
12
Oct 5, 2005, 11:53 AM

СТРАХ

  Poetry
149 0 8
Страхът, пълзи по гърба ми, като ледено студена ръка. Косите настръхват от ужас. Искам да закрещя! Немога да спра да треперя. В гърлото писък е спрял. Напира сега да излезе, но нейде кошмар се е сврял. Ужас в очите чете се, погледът втренчен остава. Студът пронизва сърцето. Ледена нишка оставя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Панайотов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Tenderheart78 (Мария Илиева)
    Tenderheart78 (Мария Илиева)
    Много добре написано!
    ...
    Разстърсваща бе новината, която дойде. В пьрвия миг неможах да кажа и дума.Съзнанието се опитваше да приеме неизбежно съсипващата мисъл, а сърцето уплашено броеше своите удари. Болката глухо отекна и затаи дъх очаквайки присъдата. Първото, което мислиш е да крещиш като хванат в капан. Блъсваш се – боли, няма изход. Опитваш се пак да помислиш, но съзнанието не иска да се завърне в гнездото от изтъкано от смисъл.Крещя ... За теб. Крещя без глас, а в мен е тъжно. Поглеждам плахо навън, а през прозореца струи непрогледен мрак, и в мрака никнат сенки.
    Слушам те...

    и така нататък можеш да го дочетеш под заглавиет Бягство ако те заинтересува!
  • mariela (Мариела Ченкова)
    mariela (Мариела Ченкова)
    На мен спецално много ми харесва поздравления!!!
  • кумеца (Румен Ченков)
    кумеца (Румен Ченков)
    Харесва ми. Обичам ужасите
  • damaianti (Вероника)
    damaianti (Вероника)
    Хубаво е,а страхът е гадно нещо....
  • Tenderheart78 (Мария Илиева)
    Tenderheart78 (Мария Илиева)
    Много добре написано!
    ...
    Разстърсваща бе новината, която дойде. В пьрвия миг неможах да кажа и дума.Съзнанието се опитваше да приеме неизбежно съсипващата мисъл, а сърцето уплашено броеше своите удари. Болката глухо отекна и затаи дъх очаквайки присъдата. Първото, което мислиш е да крещиш като хванат в капан. Блъсваш се – боли, няма изход. Опитваш се пак да помислиш, но съзнанието не иска да се завърне в гнездото от изтъкано от смисъл.Крещя ... За теб. Крещя без глас, а в мен е тъжно. Поглеждам плахо навън, а през прозореца струи непрогледен мрак, и в мрака никнат сенки.
    Слушам те...

    и така нататък можеш да го дочетеш под заглавиет Бягство ако те заинтересува!