СТРАХ
Страхът, пълзи по гърба ми,
като ледено студена ръка.
Косите настръхват от ужас.
Искам да закрещя!
Немога да спра да треперя.
В гърлото писък е спрял.
Напира сега да излезе,
но нейде кошмар се е сврял.
Ужас в очите чете се,
погледът втренчен остава.
Студът пронизва сърцето.
Ледена нишка оставя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Панайотов Всички права запазени
