Страх
Сърцето ми е свито като зрънце<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и страх обхваща цялата ми гръд,
угасна в душата ми яркото слънце
изстина всяко малко късче плът...
Самота – крещят очите ми слепи
и гласът се е скрил дълбоко във мен
Топлината ти стискам в празни шепи,
но пак си далече..някъде сам.
Притискам в прегръдка своето тяло,
треперя за да не пропусна мига,
дано се пребори сърцето ми спряло
и бавно потъна в съня...
© Зл Павлова All rights reserved.
Много хубаво сстихотворение!Поздрав! 