Страх ме е,когато...
Страх ме от идващата вечер,
когато радостта е някъде далече.
Страх ме е да бродя в полумрака,
когато може би тъга зад ъгъла ме чака.
Страх ме е да се обръщам,
когато спомена по-силен се завръща.
Страх ме от хилядите истини неказани,
когато вместо тях лъжите са показани.
Страх ме от хорските очи,
когато виждам в тях сълзи.
Страх ме от постелята ми пуста,
когато на самотата тежка нося кръста.
Страх ме е от думите жестоки,
когато водят в моята посока.
Страх ме от всичко,
но така избрах-да съм самичка.
© Силвето All rights reserved.
