18 jul 2006, 9:42

Страх ме е,когато...

  Poesía
99 0 6
Страх ме от идващата вечер, когато радостта е някъде далече. Страх ме е да бродя в полумрака, когато може би тъга зад ъгъла ме чака. Страх ме е да се обръщам, когато спомена по-силен се завръща. Страх ме от хилядите истини неказани, когато вместо тях лъжите са показани. Страх ме от хорските очи, когато виждам в тях сълзи. Страх ме от постелята ми пуста, когато на самотата тежка нося кръста. Страх ме е от думите жестоки, когато водят в моята посока. Страх ме от всичко, но така избрах-да съм самичка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Направи по-правилен избор,мила,заслужава си!!!
    Стиха много ми хареса!
    Прегръдка!
  • Нормално е човек да се страхува, но започни да гониш страховете от себе си!!! Поздрави за стиха!!!
  • Всъщност мен не ме е страх.Просто така го почувтвах на мига и го написах.
  • Направи по-правилен избор,мила,заслужава си!!!
    Стиха много ми хареса!
    Прегръдка!
  • Нормално е човек да се страхува, но започни да гониш страховете от себе си!!! Поздрави за стиха!!!