СТУД
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Усещам студа като нещо познато.
Пронизва очите и пари жестоко.
Превръща се в сласт и копнежи, когато
най-малко очакваш да паднеш дълбоко.
Студа е любовник. Прегръща и гали.
В галоп ме пришпорва и пием живота.
В екстаз се оплитаме жадни и голи
и всеки забравя за свойта голгота.
Той знае да люби. Пулсирам, горяща
под тежкото тяло на мойта тревога.
Понесен от своята лудост искряща,
препуска без дъх и крещи в изнемога.
Студа ме докосва. Скреж по лицето.
Частица от него във мене оства.
Студена утоба расте под сърцето.
Ледена рожба от страт изживяна.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
