СТУД
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Усещам студа като нещо познато.
Пронизва очите и пари жестоко.
Превръща се в сласт и копнежи, когато
най-малко очакваш да паднеш дълбоко.
Студа е любовник. Прегръща и гали.
В галоп ме пришпорва и пием живота.
В екстаз се оплитаме жадни и голи
и всеки забравя за свойта голгота.
Той знае да люби. Пулсирам, горяща
под тежкото тяло на мойта тревога.
Понесен от своята лудост искряща,
препуска без дъх и крещи в изнемога.
Студа ме докосва. Скреж по лицето.
Частица от него във мене оства.
Студена утоба расте под сърцето.
Ледена рожба от страт изживяна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
