Jul 21, 2006, 10:48 AM

Сутрин

  Poetry
172 0 24

в косата ти
червена
още сгушен е сънят
зад ушето розово наднича
по обицата
като паяче се спуска
и притихва облекчено
на устните ти
като дъх


ще те докосне
по лицето
неусетно
за да си припомниш
нещо
и ще се усмихнеш


а от погледа ти
влюбен и зелен
щом прозореца отвориш
за да ми помахаш
щастливо
утрото ще се превърне в ден


усмихваш се
и от този смях
зеленоок
душата ти искри


цялата си -
като мечтата на момче


в такова утро
вярвам


че светът
и аз
и ти


ще станем
по-добри

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анастас Анастасов All rights reserved.

Comments

Comments