Сутрин
в косата ти
червена
още сгушен е сънят
зад ушето розово наднича
по обицата
като паяче се спуска
и притихва облекчено
на устните ти
като дъх
ще те докосне
по лицето
неусетно
за да си припомниш
нещо
и ще се усмихнеш
а от погледа ти
влюбен и зелен
щом прозореца отвориш
за да ми помахаш
щастливо
утрото ще се превърне в ден
усмихваш се
и от този смях
зеленоок
душата ти искри
цялата си -
като мечтата на момче
в такова утро
вярвам
че светът
и аз
и ти
ще станем
по-добри
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анастас Анастасов Все права защищены
Прекрасно е!
