Oct 23, 2004, 4:21 PM

Сватба

  Poetry
139 0 2
С гордо вдигната глава вървя към олтара-там,където ти ме чакаш, не мога да скривам радостта и от вълнение заплаках. Двамата стоим пред Бога, врекохме се във вечна любов разбрах,че единствено с тебе мога да продължа напред-по пътя нов. От чашите със шампанско отпихме загледани един във друг и венчални пръстени си разменихме, и станахме съпруга и съпруг. Неусетно дните ни минават, но все по-щастливи стават и от любовта ни се роди дете- едно прекрасно,чаровно момче. То е всичко за нас осмисли целият ни живот и всеки ден и миг,и час го даряваме с много нежност и любов. Така ще знаем след време, че не напразно сме живяли а за нашето мило дете всичко,всичко ний сме дали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments