23 oct 2004, 16:21

Сватба

  Poesía
137 0 2
С гордо вдигната глава вървя към олтара-там,където ти ме чакаш, не мога да скривам радостта и от вълнение заплаках. Двамата стоим пред Бога, врекохме се във вечна любов разбрах,че единствено с тебе мога да продължа напред-по пътя нов. От чашите със шампанско отпихме загледани един във друг и венчални пръстени си разменихме, и станахме съпруга и съпруг. Неусетно дните ни минават, но все по-щастливи стават и от любовта ни се роди дете- едно прекрасно,чаровно момче. То е всичко за нас осмисли целият ни живот и всеки ден и миг,и час го даряваме с много нежност и любов. Така ще знаем след време, че не напразно сме живяли а за нашето мило дете всичко,всичко ний сме дали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios