Jun 25, 2006, 1:11 PM

Свещ

  Poetry
158 0 18

Свещ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Свещи нощем аз загасям

и очите си затварям.

Нощите тъй пусти са без теб.

Къде си ти любов?

 

В съня ми ти си златната богиня.

Лицето ти виждам тъй красиво.

Косите ти са дяволско начало.

Очите ти са сребърно огледало.

 

Свещи пак запалвам през нощта.

Пламъка напомня на душите,

в нощите, когато свещен огъня

 между нас горя.

 

Свещта угасва

и на раздяла, пламъка

 искреше с още по-голяма сила.

Не тръгвай!

 

Отиваш си сега,

от пламъка на любовта,

ти само спомен ми остави.

Къде си сега свещице моя?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекси Слав All rights reserved.

Comments

Comments

  • Алекси,наистина,прекрасно стихотворение.
    Съгласна съм с теб,че наистина не трябва да се стига до такава аругантност и агресивност..Забелязвам я не за първи път в сайта.
    Но да не те интересува,пишеш от душа,пишеш хубаво.Продължвай все така.
    Поздрави!
  • 4
  • Е, може и без лични нападки. Все някой трябва да смекчи първи тона! Коментаторите - ако претендирате да сте по-умни, защо не го направите първи? Поизкривявате малко истината в злобата си - Анета (атина) ми се вижда най-безпристрастна и оценката и ми се струва реална! И от мен толкова - (4)!
  • Алексислав, само твоето желание и мнението на редактора
    може да спре публикуването. Хубаво е да се вслушваме в
    мнението на околните. Те са коректив.
  • Има още какво да се желае. Поздрави.