25 июн. 2006 г., 13:11

Свещ

159 0 18

Свещ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Свещи нощем аз загасям

и очите си затварям.

Нощите тъй пусти са без теб.

Къде си ти любов?

 

В съня ми ти си златната богиня.

Лицето ти виждам тъй красиво.

Косите ти са дяволско начало.

Очите ти са сребърно огледало.

 

Свещи пак запалвам през нощта.

Пламъка напомня на душите,

в нощите, когато свещен огъня

 между нас горя.

 

Свещта угасва

и на раздяла, пламъка

 искреше с още по-голяма сила.

Не тръгвай!

 

Отиваш си сега,

от пламъка на любовта,

ти само спомен ми остави.

Къде си сега свещице моя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекси Слав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Алекси,наистина,прекрасно стихотворение.
    Съгласна съм с теб,че наистина не трябва да се стига до такава аругантност и агресивност..Забелязвам я не за първи път в сайта.
    Но да не те интересува,пишеш от душа,пишеш хубаво.Продължвай все така.
    Поздрави!
  • 4
  • Е, може и без лични нападки. Все някой трябва да смекчи първи тона! Коментаторите - ако претендирате да сте по-умни, защо не го направите първи? Поизкривявате малко истината в злобата си - Анета (атина) ми се вижда най-безпристрастна и оценката и ми се струва реална! И от мен толкова - (4)!
  • Алексислав, само твоето желание и мнението на редактора
    може да спре публикуването. Хубаво е да се вслушваме в
    мнението на околните. Те са коректив.
  • Има още какво да се желае. Поздрави.