Съдбата на човекa

Poetry

355 0 8

Изгрява живота! Виж, слънце изгрява!
Кове се съдба - със сурова борба...
Орисница щедро детето дарява,
дарява детето с жестока съдба...
Човекът расте, върви и открива
стъпка по стъпка целия свят
и всичко разкрива, да всичко разкрива...
Лицемерие. Лъжи. Блясък и фалш..
Човекът се лутал по пътища трудни,
на камъни стъпвал, на тръни се драл,
но знаел - тези стъпки са нужни,
затожа всъщност не спирал, вървял..
Изкачвал върхове. Стъпвал. И падал..
хоризонти нови поемал без страх,
врати отварял, а други - затварял,
оставял след себе си блясък и прах.
Обичал човекът, а после - оставял,
щастлив бил, а после - трудно било,
но и той се чувствал от други оставен,
търсел същество като него - само.
Натам съдбата е страшно различна -
различни хора по пътя вървят,
единствено смъртта е неизбежно трагична -
не върви вече човекът по дългият път...
Живота залязва! Да! Просто залязва..
а после идва безмълвна нощта,
със бледа светлина земята огрява
за да не бъде страшно сама..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Flo (Цветелина Цанева)

Харесва ми, много реален поглед върху съществуването на човека.

2006-01-30T11:08:30+02:00
damaianti (Вероника)

много хубаво стихотворение.

2005-08-08T11:48:54+03:00
lollita (Яна Ангелова)

знаеш ли, звучно е, ритмично е, прилича ми на песен, и като цяло , без два три реда, би могло да се превърне в наистина красива песен

2005-08-08T16:38:12+03:00
admin (Mile Kitić)

Ми смисъла е в това, което оставиш след себе си.

2005-08-08T11:26:25+03:00
Flo (Цветелина Цанева)

Харесва ми, много реален поглед върху съществуването на човека.

2006-01-30T11:08:30+02:00