Съдбата на човекa

Poesía

352 0 8

Изгрява живота! Виж, слънце изгрява!
Кове се съдба - със сурова борба...
Орисница щедро детето дарява,
дарява детето с жестока съдба...
Човекът расте, върви и открива
стъпка по стъпка целия свят
и всичко разкрива, да всичко разкрива...
Лицемерие. Лъжи. Блясък и фалш..
Човекът се лутал по пътища трудни,
на камъни стъпвал, на тръни се драл,
но знаел - тези стъпки са нужни,
затожа всъщност не спирал, вървял..
Изкачвал върхове. Стъпвал. И падал..
хоризонти нови поемал без страх,
врати отварял, а други - затварял,
оставял след себе си блясък и прах.
Обичал човекът, а после - оставял,
щастлив бил, а после - трудно било,
но и той се чувствал от други оставен,
търсел същество като него - само.
Натам съдбата е страшно различна -
различни хора по пътя вървят,
единствено смъртта е неизбежно трагична -
не върви вече човекът по дългият път...
Живота залязва! Да! Просто залязва..
а после идва безмълвна нощта,
със бледа светлина земята огрява
за да не бъде страшно сама..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Flo (Цветелина Цанева)

Харесва ми, много реален поглед върху съществуването на човека.

2006-01-30T11:08:30+02:00
damaianti (Вероника)

много хубаво стихотворение.

2005-08-08T11:48:54+03:00
lollita (Яна Ангелова)

знаеш ли, звучно е, ритмично е, прилича ми на песен, и като цяло , без два три реда, би могло да се превърне в наистина красива песен

2005-08-08T16:38:12+03:00
admin (Mile Kitić)

Ми смисъла е в това, което оставиш след себе си.

2005-08-08T11:26:25+03:00
Flo (Цветелина Цанева)

Харесва ми, много реален поглед върху съществуването на човека.

2006-01-30T11:08:30+02:00