Mar 27, 2004, 3:20 PM

Сън

  Poetry
242 0 2

В съня ми влезе неусетно..
неканено почти....
С нежна струничка  сърцето трепна
Далеко си от мен
сърцето твое е в мен.
Сън...
Милувки нежни през нощта
с най приказната песен на света..
Обсипваше ме с пролетни цветя
кичеше ме с перлите на любовта.

Сън....
Събудена от твойта топлина
нямах сили съня да продължа
онез думички две да промълвя
ще бъдат сянка, защото са магия

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Събудих се...

Сън ли бе...
може би изживяно през нощта...
може би бленувана мечта....

може би в бъдещето време.... 

Сън.... мечта... трепетта на Пролетта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, пролетта предизвиква трепети в нас.
    Можеш повече, съдя по другите две стихчета.
  • Да, пролетта предизвиква трепети в нас.
    Можеш повече, съдя по другите две стихчета.