27 mar 2004, 15:20

Сън

  Poesía
240 0 2

В съня ми влезе неусетно..
неканено почти....
С нежна струничка  сърцето трепна
Далеко си от мен
сърцето твое е в мен.
Сън...
Милувки нежни през нощта
с най приказната песен на света..
Обсипваше ме с пролетни цветя
кичеше ме с перлите на любовта.

Сън....
Събудена от твойта топлина
нямах сили съня да продължа
онез думички две да промълвя
ще бъдат сянка, защото са магия

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Събудих се...

Сън ли бе...
може би изживяно през нощта...
може би бленувана мечта....

може би в бъдещето време.... 

Сън.... мечта... трепетта на Пролетта!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, пролетта предизвиква трепети в нас.
    Можеш повече, съдя по другите две стихчета.
  • Да, пролетта предизвиква трепети в нас.
    Можеш повече, съдя по другите две стихчета.