Сън
Сънувах сън,прекрасен сън-
ти беше в него ,аз -отвън.
На прозореца стоях
и звездите пак броях.
Чудех се къде е тя,
онази,моята звезда,
коятo пътя ми огрява
и сърцето нежно сгрява.
И тогава осъзнах
и пред себе си признах-
ти си моята звезда,
истина е,знам това.
Ти ми светиш през нощта,
влизаш в моята душа,
тайните ми ти узнаваш,
мислите ми разгадаваш;
научаваш всичко в мен
и нощта превръщаш в ден.
Но когата се опитам
длан към тебе да простра,
само себе си аз питам
пак защо ли съм сама?!
И внезапно се събуждам
от измамния си сън,
мисълта за теб прокуждам,
пак оставяйки отвън.
© Елица Иванова All rights reserved.
