Сън
Сънувах сън,прекрасен сън-
ти беше в него ,аз -отвън.
На прозореца стоях
и звездите пак броях.
Чудех се къде е тя,
онази,моята звезда,
коятo пътя ми огрява
и сърцето нежно сгрява.
И тогава осъзнах
и пред себе си признах-
ти си моята звезда,
истина е,знам това.
Ти ми светиш през нощта,
влизаш в моята душа,
тайните ми ти узнаваш,
мислите ми разгадаваш;
научаваш всичко в мен
и нощта превръщаш в ден.
Но когата се опитам
длан към тебе да простра,
само себе си аз питам
пак защо ли съм сама?!
И внезапно се събуждам
от измамния си сън,
мисълта за теб прокуждам,
пак оставяйки отвън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Иванова Всички права запазени
